ДАЛИЯ ДЕЛИБАЛТОВА
Емилия Перес – име като всяко друго, допреди около година, когато изведнъж се превърна в най-споменаваното име в социалните мрежи и не само. Оттогава всички себеуважаващи се критици, кинофенове или просто хората с интерес към актуалното решиха да изкажат своето повече или по-малко експертно мнение по тежкия въпрос за хитовия филм на годината.
През май 2024 г. на Фестивала в Кан френският режисьор Жак Одиар, един от най-награждаваните в историята на френското кино, показа новия си мюзикъл „Емилия Перес”, описващ историята на бос на картел в Мексико, който иска да остави зад гърба си досегашния си живот и да продължи напред като жена. Оценен изключително добре от публиката на фестивала, филмът прибира „Наградата на журито” и статуетката за „Най-добра актриса”, връчена на цялостния женски колектив, състоящ се от Карла София Гаскон, Зоуи Салданя, Селена Гомез и Адриана Паз. Разногласията в оценките идват след излизането му за масовата публика на 21 август, когато филмът веднага е обявен за „регресивен”, „стереотипизиран” и дори за „евроцентрична подигравка”. Критиките се отправят главно към политическата коректност, с обвинения за погрешно представяне на действителността на живота в Мексико и гротескната репрезентация на транс жените. Останалата част критикуват музиката и песните, като дори определят филма като „единствения мюзикъл без добри песни”. Но въпреки вълната от лоши отзиви, Филмовата академия на САЩ го номинира в 13 различни категории на тазгодишните Оскари и му връчва наградите за най-добра поддържаща роля (за Салданя) и най-добра оригинална песен (за El Mal). Отново публиката е недоволна и пропастта между нея и критиците продължава да расте, като според Rotten Tomatoes в цифри тя изглежда така: 77% от критиците остават позитивен отзив срещу само 16% от масовата публика.
Но нека разгледаме критиките отблизо. По повод действителността в Мексико самият режисьор се изказва в интервю с Deadline: „Изглежда, че съм атакуван в съда на реализма. Е, никога не съм твърдял, че искам да направя реалистична творба. Ако исках да направя произведение, което е специално документирано, тогава бих направил документален филм, но тогава нямаше да има песни и танци. Трябва да се приеме, че това е част от магията тук. Това е опера, а не критика към Мексико”[1]. В свят на пълен стремеж към реализъм, граничещ с желанието киното като огледало да рефлектира живота, похвати на изкуството, разчупващи действителността, напълно се отхвърлят. Пример за това е естетиката на Кампа, която силно присъства в „Емилия Перес”. Сюзан Зонтаг я определя като любов към неественото, изкуствеността и преувеличеното, като често бива неразбирана и бъркана с проява на лош вкус или кич. Сцената в болницата с песента La Vaginoplastia е точно това – преекспонирана, забавна в своята нелепост и абсолютно различна от всичко, което досега сме виждали. Нещо повече, естетиката на Кампа е и тясно свързана с ЛГБТ обществото, следователно използването и във филм като този може да се определи и като отдаване на почит на гей културата. Точно тук идва и следващата критика от страна на зрителите, а именно стереотипната и карикатурна репрезентация на транс жената чрез героя на Емилия Перез. На пръв поглед странни изказвания, тъй като ролята е играна от Карла София Гаскон, която самата е транс жена. Тя се нагърбва със задачата не само да изиграе брилянтно Емилия Перес като жена след операцията, но и да се потопи в Манитас, мъжката идентичност преди това. Разбира се, за невиждания двоен образ актрисата се превръща в първия човек със сменен пол, номиниран за награда „Оскар”. Но за да се върнем на проблема, ето какво споделя Гаскон на Vanity Fair: „Има някои хора, които казват: «Искам да видя ЛГБТ или транс герои да правят това, което хората правят в реалния живот», но ние също правим лоши неща… Не разбирам критиките относно представянето на Емилия Перес по този начин. Реалността е, че транс опитът не е еднакъв за всички – моят транс опит е различен от този на някой друг”[2]. Прекалената чувствителност на обществото в днешно време понякога води до откриването на проблеми там, където реално няма такива. Да, Емилия Перес лъже и манипулира, но не защото е стереотипът на транс жена, а просто защото не е добър човек.
Въпреки че съществува още една страна на тази смяна на пола – ползването му като метафора за цялостна промяна. Вътрешните процеси на трансформация на личността се онагледяват, като се правят видни, тоест промяната на пола е способ, чрез който надникваме в душевността на героя и виждаме промяната на мисленето. Все пак от тази промяна на мисленето произтича желанието да напусне картела и присъщия му начин на живот. Дори може да приемем, че ескейпизмът тласка Манитас да се отдаде на Емилия, защото тя е тази, която го освобождава и му дава шанс за нов живот.
Последно, нека обърнем внимание на критиките относно музиката. Трябва да се отбележи, че в първоначалния си вид текстът на „Емилия Перес” е приличал повече на либрето на опера, отколкото сценарий на филм. От това се вижда важността, поставена върху песните не като комплементарни на действието, а като задвижващи го. И тъй като песните са с много по-висока експресивност отколкото един диалог, нещата, които могат да се кажат в рамките на една песен, биха отнели много повече време за разкриване без нея. Но въпреки Оскара на El Mal, най-блестяща от целия саундтрак се явява финалната песен Las Dama que Pasan („Дамата, която отминава”), своеобразен траурен марш в чест на смъртта на главната героиня. Трагиката на песента, придружена от прекрасните цветове на сцената на хилядите хора, оплакващи Емилия Перес, създава емоциално наситен финал.
Филм като „Емилия Перес” скоро не може да има. Оригиналността на историята води до нейното отхвърляне. Иновативността и прогресивността са толкова невиждани, че биват обърнати наобратно. Но дори и несъгласните с това твърдение трябва да признаят, че скоро няма да се забрави името на „Емилия Перес”, мюзикълът, предизвикал най-полярните мнения в съвременното кино. Нека си припомним, че именно това е целта на изкуството – да провокира дискусии, а точно в това никой не може да отрече успеха на „Емилия Перес”.
[1] Mike Fleming Jr., ‘Emilia Pérez’ Director Jacques Audiard Disavows Karla Sofía Gascón But Stands Up For Film In Crucial Awards Weekend: Q&A, https://deadline.com/2025/02/emilia-perez-jacques-audiard-disavows-karla-sofia-gascon-1236279021/, мой превод
[2] David Canfield, Emilia Pérez’s Karla Sofía Gascón Is About to Make Oscar History, but She’s Not Done Fighting, https://www.vanityfair.com/hollywood/story/karla-sofia-gascon-emilia-perez-awards-insider, мой превод
