„Поэты не рождаются случайно. Они летят на землю с высоты. Их жизнь окружена глубокой тайной. Хотя они открыты и просты.”
Игорь Тальков
Може би малко късно и със закъснение намирам привличащата корица на „Вирхов блус” и разбирам за съществуването на Мария Вирхов. Благодарна съм обаче за това забавяне, което ми дава възможността да усетя вихъра на Вирховото творчество без предразсъдъците на запознатия и натрапчивите конотации, които след това разбирам, че носи нейното име. Това се оказва правилната стратегия тук – четене начисто или ако не може напълно начисто, то тогава поне загърбвайки дочутата информация. Това е един опит за пренасочване на центъра обратно върху творчеството на Мария Вирхов, а не върху нейния некролог.
Сборникът „Вирхов блус“, излязъл през 2021 г., е опит за същото нещо. Съставителката Биляна Курташева събира трите издадени, но вече неоткриваеми стихосбирки „Жълта поезия“, „Вятърът мъртъв език“ и „Танци“, като освен тях са присъединени и части от рускоезичната „Никомея“, ранните ѝ стихотворения и такива, които не са публикувани никъде. За пълна картина на влиянията на Вирховото творчество са добавени и преводите ѝ от английски и руски, вариращи от стихове на Осип Менделщам до текстове на песни, писани от Уилям Бъроуз и изпълнявани от Том Уейтс. Големият виновник за разтърсващата експресивност на сборника обаче се явява художничката Люба Хачева, чието оформление предава брилянтно внушенията, породени от съпътстващата ги поезия. Снимките, рисунките, малките картинки, хвърчащите думи – всички те, колажно нахвърляни едни върху други, не само отразяват напълно есенцията на Вирхов, но и изграждат характера на целия сборник. Само корицата с този хибрид на човешко тяло, ангелски криле и изплезената глава на звяр е абсолютно достатъчна, за да добием представа за това, което се крие отвъд нея – света на жълтите кралици, никотиновите пръсти, тревожните риби, грабливите ангели и желираните трупове. Тази Вирхова митология съвкуплява приказното с грозното и красивото с отблъскващото и така този плод на противоречия, нейното творчество, същевременно обърква и прелъстява читателя. Маша взима вълшебствата на русалките и принцесите и ги превръща в тлеещи символи на измамената женственост. Те покоряват вече не с величествената си съвършеност, а със странната си, но и привличаща омерзеност. Поетесата успява, без да естетизира грозотата, да придаде на всички гнусни и страшни картини една двулика красота. Вместо да извисява покварата, да я издига до принципите на човека, тя принизява читателя до нивото на мръсотията, единственото място, откъдето може да се забележи нейното истинско обаяние. Така терминът акалофилия взима централно място в творчеството на Мария, любовта към грозното се изразява тук, както не е изразена никъде другаде. А най-върхово изражение на тази любов се явява смъртта, която царува във всяко кътче в тези стихове и покорява всички по пътя си. Но като че ли най-много от това явление страда Аз-ът, който в цялата поезия на Вирхов е претърпял всички видове смърт – удушаване, удавяне, стрелба, смърт в съня, убийство и самоубийство, всички те намират своета място между страниците на „Вирхов блус“. Този копнеж към небитието е породен от приемането на сивата действителност на живота и тъй като тя счита смъртта за пълен антипод на прозаичното битие, то тя следва да бъде безкрайно по-интересна, следователно и много по-желана. Тъмният вътрешен свят, в който смъртта често намира свое убежище, се противопоставя на скуката на ежедневието, като показва колко по-богат е в сравнение с нея. Но точно поради примирението пред обречеността на живия, Аз-ът се оставя на течението на живота с непринуденото спокойствие на просветления. Непринуденост, която звучи от езика на Маша, от лекия, но разтърсващ стих. Вирхов се превръща в маестро на думите, в безскрупулен диригент на ритъма, присъщ само за истинските познавачи на езика. В предисловието на руската стихосбирка „Никомея“ поетът Павел Голдин пише: „Тази книга трябва да се чете на глас. Никомея е книга на звуковете“. Същото важи за цялото ѝ творчество. Астрофичността, липсата на главни букви и пунктуационни знаци карат поезията ѝ да тече като едно цяло. На моменти не съблюдава стиха, пренася думи без обозначение, сменя родове, числа и окончания. С всички тези похвати Вирхов завърта читателя във вихрушката на богатото поле на интерпретации, извиращо от произведенията. Вземаща пример от анатома Рудолф Вирхов, чието име приема за свое, тя обръща езика отвътре навън, разчленява го и го връща обратно, както си поиска (стр. 101):
хлябовете се надигат, шупват, лумват и обагрят
(обгарят и обиграват) пастта на главната стомна на живота:
стомах – стома – сто маха в секунда превъртат премилат
пресипват сляпото тяло на кралицата с коремец
Маша с Вирховия си език и оригинално звучене по натура успява да избяга от върлуващата опасност на превзетото „културно“ писане със своята фалшива изпипаност и високопарен пълнеж от претенции. А поради влеченията си към контракултурата на постпънка, тя го вкарва в своята поезия в опозиция на всички поддръжници на „високата” култура. С авангарда и вулгаризма, типични за 90-те, тя отхвърля реда на всичко предишно, създавайки една нова история, точно каквито са и принципите на постпънк културата, в която Маша стремглаво се потопява по време на пребиваването си в СССР и участието в групата „Ассоциация Пых“. Тогава се запознава и с руските поети, които до ден днешен не спират да споменават нейния талант, за разлика от родните ѝ колеги, по чиято вина тук вече почти никой не си я спомня. Тук извън литературните среди е позната само като клошарката или наркоманката, това пък по вина на медиите. А трябва да е позната с това, каквото е – тя е кучката на гения, кралицата на пънка, ундината на поезията, никомеята на вселената. Маша на живите. Тя го казва сама, нека следваме нейните думи (стр. 81):
ще се търкулна по дъгата седмогривна
на път към своето единствено владение
отвъд и сьд и страх и провидение
и нейде там ще грейна с ново име
звездата на невинните години
Нека остане така: Мария Вирхов – звездата на невинните години.
ДАЛИЯ ДЕЛИБАЛТОВА
Мария Вирхов, „Вирхов блус”, „Жанет 45”, 2021 г.
