Елена Феранте е италиански писател или писателка, по нейни думи родена в Неапол през 1953 г. Тя е и загадъчната фигура, която стои зад множество успешни романи, един от които е „Непознатата дъщеря“.
Действието се развива по брега на слънчевия Неапол, където за първи път срещаме госпожа Леда – млада, съвременна жена, преподавателка във Флорентинския университет и майка на две момичета. Главната героиня – сложна личност с травматично минало и будно съзнание, се завръща в родния град за ваканция, търсейки познатия бриз, морския аромат и топлината на лятното небе.
В деня след пристигането си отново потегля, този път в търсене на плаж. Спира близо до борова горичка, където намира подходяща ивица. Там среща младо, слабо момче, което работи като спасител на плажа. Образът на Джино буди умиление у нея и скоро тя започва да го наблюдава през погледа на дъщерите си. Сравнява качествата им и несъзнателно опитва да определи към коя младият мъж би проявил интерес. Сякаш забравила ролята си на майка, дава оценка на двете си деца на основа на физическите им черти. Оставя въображението си да разиграва всевъзможни сценарии, връщайки се в отминали дни и спомени за собствената младост.
Бианка и Марта са двете момичета на Леда, които тя изоставя за три години. Жадна за кариера, уморена и изгубена в ролята на майка и съпруга, тя решава да повери грижите за децата на прагматичния си съпруг.
Тръгва си от любов – не само към момичетата, но и към себе си. Влюбена във влиятелен професор, избира да се остави на подкрепата му и да се съсредоточи върху собственото си развитие. Иска да изживее наново младостта. Впоследствие обаче открива, че не може да намери липсващата частица от същността си и решава да се върне.
Момичетата са вече пораснали, всяка със своите нужди и желания. Леда търпеливо угажда и помага. Преживява наново страданията на тийнейджърските години, но този път в ролята на майка. Днес дъщерите са в Канада при баща си, обаждат се само когато търсят услуга или подкрепа. Разговорите са се превърнали в рутина, порочен кръг от желания и оплаквания, с които майката на младите жени все още трябва да се справя.
Житейският път, който е избрала, е объркващ и сложен дори за самата нея. Историята многократно се отклонява от основната сюжетна линия. Проследява заплетените мисли и чувства на Леда, впуска се в спомени и повдига въпроси, на които и главната героиня няма отговори. Всичко, за което някога е мечтала, е възможност. Възможността да избира, да чувства, да контролира, да бъде себе си без задръжки и угризения.
Плажът успява да омагьоса неукротимото ѝ съзнание. Няколко дни след пристигането си забелязва млада майка с дъщеря. Макар и част от голямата, шумна групичка неаполитанци, двете щастливо играят с куклата на малката в своя перфектен свят. Майката, на не повече от двайсет, и детето, на около три, пленяват мислите на Леда. Удивлява я не само неистовата грижа, която жената полага за момиченцето, но и начинът, по който майката желае единствено дъщеря си.
Унисонът им е нарушен само от куклата, с която детенцето не се разделя. За нея то има множество галени имена – Нани, Нена, Ненела… Леда си записва имената и на куклата, и на момичето – Елена. Обяснение за действието няма и самата тя, вероятно е заради начина, по който Нина ги произнася.
Нина – благозвучното име, принадлежащо на майката, кънти в главата на университетската преподавателка. Спокойствието на тази фина жена предизвиква завист у Леда. Скоро тя започва да изпитва нужда не само да я наблюдава, но и да говори с нея. Възможност ѝ се удава, когато успява да помогне в откриването на загубилата се на плажа Елена. Тогава намира и куклата на момиченцето, която вместо да върне, задържа за себе си. Какво разпалва интереса на Леда към куклата, към онази шумна неаполитанска фамилия и майката и дъщерята, които не се вписват в нея?
Образите на Леда и Нина показват различните завършеци на привидно еднакви истории. В хода на повествованието техните личности се усложняват, преплитат се, а понякога дори се припокриват. Феранте умело разгръща историята, която се развива не толкова чрез думите и действията, колкото чрез емоциите на две жени.
Леда, изгубила посоката си преди години, поела ролята на майка твърде скоро и прекалено неумело, търси шанс да изживее и излекува детето в себе си. Намира отдушник за чувствата си в грозната кукла на малкото момиченце. Обаче идва ред на пламенната любов, плод на неразумната младост. Преследвайки незадоволената жажда за обич, тя излиза с младия плажен спасител, чрез когото изживява и страстите на младостта.
Към всички свои размисли е подтикната от идеализирания образ на майка, който Нина безупречно въплъщава. Млада, красива, елегантна, спокойна и изключително близка с дъщеря си – всичко, което Леда се е опитвала да бъде. Разбира обаче, че както тя изживява чрез Нина травмите от брака и майчинството си, така и неаполитанката преживява своите.
Обвързана в брак, който не желае, родила още преди да навърши двадесет, без образование и работа – „перфектната майка“ идеализира образа на госпожа Леда. Изучена, спокойна жена със стабилна професия и множество познания – всичко, което Нина мечтае да бъде.
Двете изграждат дълбока емоционална връзка. Внезапно Леда, повлияна от свои житейски преживявания, започва да търси начини да помага и предпазва Нина от опасности. Майчинските инстинкти на жената, избягала от дъщерите си, се задействат. Решава, че Нина преминава през всичко, което самата тя е претърпяла. Опитва се да изживее майчинството, но този път с една непозната дъщеря.
Най-силното послание на книгата се изразява в едно дълго таено признание, което преобръща сюжета в самия му край. Нина избира да се откъсне от взаимоотношенията си с Леда. Решава да поеме по различен път, който да превърне в свой. Тя доказва, че възрастта на жената не е от значение, тъй като тя може и трябва да изживее всеки период от живота си както и когато поиска.
„Непознатата дъщеря“ допуска читателя до съзнанието на една жена. Разглежда житейските етапи и роли, през които тя преминава. Доказва любовта на майката, борбеността на дъщерята и преплита образите им в едно. Разкрива най-голямата сила на жената – да избере пътя, по който да поеме.
ДАРИЯ ЦЕКОВА
Елена Феранте, „Непознатата дъщеря“, прев. от италиански Тонина Манфреди, изд. „Колибри“, С., 2021
