Установилата се в Америка, но с българско родословие, литературен критик и писател, Мария Попова (1984) не спира дотук. Бивайки основател на монументалната платформа The Marginalian, която побира в себе си рефлексии, кратки разкази, есета и разсъждения, развиващи философски и литературни мотиви, тя търси значението на живота със своите проучвания. През 2024 г. Мария Попова извършва майсторска операция за спояване на литературата и науката в есеистичната си творба The Universe in Verse. Привидно две полюсни сфери на съществуването ни, едната, разчитаща на разума и прозорливостта, другата – на имагинерността и миражите. Заедно тълкуват външния и вътрешния свят, търсейки обяснение за необяснимото. Науката установява строги правила, разработва конкретни формули, поставя съответните граници, за да осмисля и обхваща света. Литературата работи с палитрата на всички емоции и създава всевъзможни психологически ефекти, без да се поставят прецизни предели и да се въвеждат аксиоми, за да изживява и преживява реалността. Или такова е общоприетото виждане – Попова се стреми да изтъкне науката и изкуството като еквивалентни експресивни форми на сходното възхищение от красотата на заобикалящото ни, било то видимо, или невидимо.
Офра Амит, талантливият илюстратор на книгата, сполучливо прибавя изобразителното изкуство към хомогенния примес от теореми и метафори, което прави The Universe in Verse сензитивна авантюра както за ума, така и за зрението. Тематичните творби на Амит засилват усещането за хармонията в света, причудливостта на всичко познато и възторга от научните откритията през вековете. Истинският талант на един дизайнер на книги изплува на повърхността, когато с един поглед могат да се определят жанрът и тематиката на писанието, което без съмнение е случаят тук. Звездните панорами и цветните картини подкрепят тезата на Попова, която се побира в цитата на Урсула Ле Гуин „Науката разгатва, а поезията загатва” (епиграф към The Universe in Verse). Трябва да се отбележи, че на корицата на The Universe in Verse се разгръща грациозно и деликатно червено цвете – образ, който веднага обвързваме с едно от първите есета на Попова, което изтъква идеята, че цивилизацията също започва от цветята. Науката, поезията, музиката. Ние. Дори любовта е сътворена от цветята, защото въпреки микроскопичната вероятност за появата на живот и по-нататъшното му съхранение – някак напук на света – цветята са освободили полените си във вода, за да бъдат пренесени до други индивиди. Без очаквания. Просто шанс и неосъзната надежда. Така пъстрата „зараза“ се е разпространила по планетата и ни води до днешното състояние на света.
Впечатляваща е компилацията на Попова от произведенията на големите Емили Дикинсън, Силвия Плат и други, а също вдъхновението, което черпи от историите за първата жена астроном в САЩ Мария Мичъл, еколога Ернст Хекел и астронома Карл Сейгън. Използвайки техни думи, разкази, а и лирически и прозаични творби, Попова създава вечен диалог, за да свърже днешните мислители с откриватели от миналото. Като обвързва всяка творба със свое есе, разкриващо ни поредната академична тема за съвършенството и симетрията, числото Пи (π) и безкрайността, радиоактивността и живата материя, авторката утвърждава схващането за неразрушимата връзка между науката и изкуството, като изгражда представата, че физичната формула и лирическият стих са равностойни. Есето избистря мътните води на Вселената, изобличава и я тълкува, а лириката внушава идеи, като си играе с езика с цел да разчувства.
The Universe in Verse започва и завършва с темата за сингулярността – точката в черна дупка, от която произлиза материята, но и която поглъща и компресира всеки атом, който попадне в обсега ѝ. Сингулярността е както началото, така и краят. Поривът да достигнем това състояние, е чисто инстиктивен, защото това е безсмъртието. Рамковата композиция създава симетрия в произведението, за която е и отделена глава, в която се очертава как е устроена Вселената, как частиците и енергията винаги са съществували и винаги ще съществуват, а дори и да не ги виждаме, да не сме ги наименували и да нямаме солидни доказателства за тяхното съществуване – те кореспондират с други частици, което непременно означава, че те са там. Така и всяко есе отговаря на лирическа творба, която отговаря на картина – симетрията изгражда закони и въвежда ред, от който се нуждаем. Конкретно в произведението симетрията се превръща в мост между науката и изкуствата, на настоящето и миналото.
Разгърнатите теми относно преходността ни, мистерията на ентропията и симетрията, емпатията и антропоцентризма ни и всички концепции, които са ни разкрити в сборника The Universe in Verse – само ни демонстрират колко малко знаем и колко малко ще знаем. Непонятен ни е твърде голям процент от Вселената и всичко, което тя предлага.
СВЕТЛОЗАРА ПЕЙЧИНОВА
Мария Попова, The Universe in Verse, Storey Publishing, 2024
