Как се роди мотото на тазгодишното издание?
Традиционно докато търсехме слоган на фестивала, бяхме обърнати към литературата. Все по-често реалният свят плаши, ранява и грози. Спасението често се крие във фантазмените балони, подобно на тези, създадени от причудливия писател Борис Виан – влюбен в джаза, във фантазиите, в по-красивите реалности. Защото само в изкуството „някои облаци миришат на захар и канела, други — на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на джазови композиции, докато пианото произвежда коктейли…“.
За пръв път фестивалът има и подзаглавие: „Проекции на действителността“. Как то отразява и съвременния поглед върху киното?
Подзаглавието е заимствано от предисловието на романа на Виан, където твърди, че описаните събития са напълно реални, защото са изцяло измислени. „Тяхното изграждане може да бъде определено като проекция на действителността, извършена в нажежена и пречупваща атмосфера и върху съотносителна плоскост, неравномерно нагъната и изкривена“.
Ако трябва да отговоря през фантазия, както Борис Виан изисква да направя, светът на неговите думи е напомняне, че от всеки балон гледната призма е различна и всяка особена чувствителност хваща свои собствени детайли. А неуловимото остава да бъде измислено, съответно да се превърне в реално.
Кои заглавия трябва да очаква публиката в програмата на Синелибри 2025? Как те се вписват в темата?
Тази година ще покажем на голям екран „Франц“ на Агнешка Холанд – портрет на Кафка, който обръща внимание на конфликта с авторитарния му баща, разказва за приятелството му с Макс Брод и не подминава отношенията му с Феличе Бауер и Милена Йесенска. Сред хубавите новини, които вече обявихме, е тази, че Агнешка Холанд ще е сред специалните гости на фестивала тази година. В програмата на фестивала е и „Чужденецът“на Франсоа Озон. Шестдесет години след Висконти романът на Камю отново ще има своя екранен прочит. В главната роля влиза Бенжамен Воазен, който през 2022 г. получи наградата СЕЗАР за най-добър мъжки дебют за ролята си в „Изгубени илюзии“ на Ксавие Джаноли. Фестивалът ще ни покани в световете и на Томас Ман, Казуо Ишигуро, Джейн Остин. Ще имаме възможност да видим новите роли на две от много обичаните актриси – Изабел Юпер и Джоди Фостър. Филмите са „Най-богатата жена на света“ и „Личен живот“ – любопитни, разтоварващи, интригуващи.
Сред членовете на международното жури тази година е Сергей Лозница и сме доволни, че зрителите ще могат да се срещнат с него в рамките на две прожекции. Режисьорът лично ще представи „Двама прокурори“ – филмът, който беше част от конкурсната програма на кинофестивала в Кан и бе сред заглавията, които със сигурност не бива да бъдат подминати. Другото заглавие от Лозница е „Естествена история на разрушението“ – документален филм, който се уповава на творчеството на големия немски писател В. Г. Зебалд. Президентът на журито Клаес Бенг пък ще представи лично филма „Голямата арка“, в който Бенг влиза в ролята на датския архитект Ото фон Спрекелсен, чиито идеи за голямата арка в Дефанс, Париж, се сблъскват с реалността и създават поредица трудности и препятствия.
Какво е културното значение на фестивала като сцена на съвременно световно кино в България?
Когато ни попитат: „Кога започвате да готвите следващото издание“, отговаряме с: „В деня след приключването на предходното“. Лично аз предпочитам публиката да дава оценки на културното значение на фестивала, знаем, че го вижда и оценява, а това може само да ни радва и вдъхновява да продължаваме да вървим в тази посока.
Как се поддържа интересът и какъв тип аудитория привлича Синелибри?
Мисля, че успяхме да си отгледаме и възпитаме публика. Сякаш в по-ранните издания често се водеха разговори дали филмът е по-добър или книгата, но с годините тази посока на дискусия отшумя и публиката вече крачи по моста между литературата и киното, без да ги сравнява. Всяка година се стремим програмата ни да е разнообразна и да съдържа заглавия, които да зарадват децата, които да са добра новина за почитателите на документално кино, да представи филми, за които светът говори (такива, минали във фестивали като Берлинале, Кан, Венеция), да даде възможност да се видят адаптации от различни държави. Вероятно не разочароваме публиката и това поддържа интереса й.
Какъв е диалогът между литературата и киното и как фестивалът ги обединява?
Колко проява на лош вкус ще е да отговоря с „В началото бе словото“? Но това е отговорът. Голяма част от филмите, които излизат всяка година, почиват на литературна основа или са вдъхновени от роман / пиеса / биографична книга / писател. Филмът е повод да поговорим за литературата, да прочетем книгата, да се потопим в собствените си умове, да забележим линиите, които режисьорът е решил да изведе, да помислим и за тези, които остават в книгата. Допирът до двете произведения ни приближава до собствената ни фантазмена реалност и издига балона ни все по-високо. Тъкмо по Борис Виан.
Въпросите задава: Редакторският състав на ЛВМ
