Билдунгсроман е едно от най-често срещаните в критиката определения за наративи, където идеята за израстването е централна. Макар и творбата „Момиче“ на Ямайка Кинкейд да няма общо с втория от двата корена на понятието, изследването на отношението ѝ към първата идея за Bildung може да доведе до някои стойностни изводи. Самото название Bildung буквално би могло да се преведе като „образование“, но зад него стои една по-дълбока и специфична немска концепция, свързана с корена на думата, а именно Bild – картина, образ. Идеята за Bildung се свързва най-често с образователния модел на Вилхелм фон Хумболт и включва не просто придобиването на определен набор от знания, a цялостно израстване на личността, съчетаващо и получаването на конкретни знания, и развитието на собствените възгледи през философията. Тя цели изграждането на хармоничен, всестранно развит човешки образ. В литературата тази идея е отразена в романи като „Вълшебната планина“ на Томас Ман и „Демиян“ на Херман Хесе. Не само в тях обаче се разглежда процесът на развитието и израстването на една личност. Той е в основата и на текста на Ямайка Кинкейд, където обаче е проблематизиран през наставляващата фигура, вероятно на майката, и социалния контекст.
Основната тема в „Момиче“ е зададена още със заглавието. Разказът се фокусира върху превръщането от дете в жена и очертава задълженията и дейностите, свързани с този процес. Представата за него обаче се изгражда не през изживяванията на израстващото момиче, а през доминиращите в текста наставления. Това отличава творбата от повечето произведения, съсредоточени върху идеята за израстването, защото вместо да се проследяват промените, които настъпват под определени външни фактори, във вътрешния свят на героя, фокусът е върху външните влияния и очаквания, като по този начин се засилва акцентът върху културната и социална обстановка, в която се осъществява съзряването. Това променя и значението на заглавието, защото то вече не препраща просто към женското израстване, но и към очакванията и рамките свързани с него. Те са поставени чрез нарежданията и назиданията в текста, които от своя страна могат да бъдат интерпретирани по два начина, които придават различни нюанси на разказа, но все пак са съвместими и се допълват. Първият е тези наставления да бъдат приписани на майчина фигура, което е подкрепено от наличието на известна диалогичност – например в задаването на въпроса: „вярно ли е, че си пяла бена в неделното училище?“[1]. При такава интерпретация заповедите могат да се разглеждат и като част от опита на самата майка със собственото ѝ израстване и така заглавието да препраща и към самата нея. Другата възможна интерпретация е, че наставленията са пряко отражение на социалните норми, на които се очаква всяко момиче да отговаря. Този прочит е по-обобщаващ и поставя още по-силен фокус върху обществения и исторически контекст на произведението, но този анализ ще работи с идеята за майката, защото през нея идеята за социалното все пак присъства, без да е твърде централна и да изисква по-задълбочено културологично и историческо проучване, което не е сред целите на тази статия.
Обръщайки се към самия текст, едно от първите неща, които правят впечатление, е специфичната пунктуация, а именно употребата на малки букви и знаци за точка и запетая вместо обособяването на отделни изречения. Тази освободеност на формата може да се свърже с разговорност и всекидневност, която превръща текста по-скоро в една нишка от отделни ежедневни команди, отколкото в едно обединено, завършено цяло. Точката и запетаята не отделя абсолютно, както ако се разделят изреченията. Чрез нея фрагментарните наставления се наслояват и съдържанието им започва да изгражда по-общата картина на израстването. Езикова особеност, отнасяща се до съдържанието на нарежданията, която прави впечатление, е високата повторяемост на глаголи като „готвиш“, „пери“, „зашиваш“, което насочва към ежедневност, но осмислена като ограничен кръг от действия, който затваря и потиска героите. Комбинацията на тези езикови особености допринася към изграждането на един безкраен цикъл на всекидневието, който противно на идеята за развитие затваря и момичето, и майката в ограничен набор дейности.
Тези ежедневни действия обаче не са просто препоръки – те са задължения и отговорности. Те очертават очакванията за житейския път на момичето, превръщащо се в жена, и рамките, в които трябва то да се впише. Интерес представлява обаче и самият набор от задължения, защото освен простите домакински такива („пери бялото пране в понеделник“) присъстват и социални, при които момичето трябва да отговаря не само за собствените си действия, но и за тяхното потенциално възприятие. Пример за това виждаме в следния откъс: „вярно ли е, че си пяла бена в неделното училище?; (…) в неделя ходи като дама, а не като курвата, в която държиш да се превърнеш; няма да пееш бена в неделното училище; няма да говориш с негодниците около кея, дори само за да ги упътиш; не яж плодове по улиците – мухите ще те погнат; но аз въобще не пея бена в неделя и още по-малко в неделното училище“. Появата на названието „курва“ за пръв път в текста и пространството на неделното училище въвеждат социалния аспект на разказа. В текста етикетът „курва“ изгражда чувство за страх от социално отлъчване, което майката цели да предотврати за момичето. То функционира като ограничител на развитието, защото, за да бъде избегнато, е нужно спазването на всички очаквания за живота на една жена, дори те да си противоречат със собствените ѝ желания. В текста това напрежение между желание и задължение се проявява чрез пеенето на бена, традиционен карибски фолк жанр, което е проблематизирано от религиозното пространство на неделното училище. То е силно свързано с ценностите на обществото и следователно там те имат най-голяма сила и е най-важно да бъдат спазвани. Порядките на тази формална обстановка изключват възможността за себеизразяване, която намира момичето в музиката. Така вече те и наставленията на майката за тяхното спазване стават проблемни, защото чрез тях се налагат строги ограничения върху развитието на личността. В този момент растежът в годините и израстването на личността започват да се разделят. Тук за пръв път се появяват думи на момичето, чрез които то прави опит да се защити не като отрича, че пее, макар и това явно да е против официалните норми, но като отрича, че това се случва пред очите на обществото. Тя прави опит да запази песента си, като я отделя от правилата на общността. Това обаче е невъзможно, защото присъства силно преплитане между двата вида задължения, които бяха споменати по-рано.
Езиково свързаността между тях може да се проследи чрез употребата на еднакви глаголи, както личи при „зашиването“ на копче и подгъва на рокля, който отново е свързан с възприятието на момичето като „курва“. В този случай изпълнението на определено ежедневно задължение води до определени социални последствия, в текста обаче е налице и обратният случай, в който чуждата представа влияе върху изпълнението на битовите заръки: „винаги трябва да стиснеш хляба, за да провериш дали е пресен; ами ако пекарят не ми позволи да пипам хляба? искаш да кажеш, че след всичко това все пак ще бъдеш видът жена, на която пекарят не би позволил да припари до хляба?“. В този финален откъс е налице не само взаимодействието между частното и общественото, но и отражението на тяхната неделимост върху личността на момичето. Думите ѝ се преобразяват и приоритет става не опитът за запазване на личната воля, а справянето с наставленията на майката. В тях се появява и значителна несигурност, защото в хода на разказа тя бива убедена, че не би могла да прикрие своите действия от очите на социума.
В текста на Ямайка Кинкейд се наблюдава растеж, но не този, познат ни от билдунгсроманите. Развиващата се личност, която се нуждае от свобода, е задушена от редица потискащи битовизми и стриктни социални норми, чийто обхват постоянно се разраства. Този регрес поставя проблема за влиянието на условията, в които израства един човек. Ако разказът се разглежда през рамката на сравнението с традиционния билдунгсроман и самата концепция за Bildung, за тях се появява нов прочит. Такъв, който се фокусира не върху вътрешните процеси в младия човек и абстрактните идеи, които повлияват светогледа му, а върху реалната, материална и социална обстановка, която също дава своето отражение в неговото развитие. Докато Вирджиния Улф настоява за собствена стая за пишещата жена, в „Момиче“ става ясно, че от същото има нужда и всеки млад човек.
ВЕНЕТА КОСТАДИНЧЕВ
[1] Всички цитати в статията са от „Момиче“, Ямайка Кинкейд в превод на Венета Костадинчев. Вж. по-горе, стр. 7
