На какво се доверяваме в литературата? Можем и трябва ли въобще да ѝ се доверяваме? Настоящият брой на Литературен вестник на младите ще се занимае точно с тези въпроси – за лъжата, илюзията и доверието в литературата – през тяхното проявление в ненадеждния разказвач. Макар и да съществува като явление още от Античността и да се среща и до ден днешен, най-известната дефиниция за него се появява едва през 1961 г. в „Реторика на фикцията“ на американския литературен теоретик Уейн Буут. В броя е представена неговата дефиниция в превод на откъси от книгата от Венета Костадинчев и Светлозара Пейчинова. Броят съдържа и съвременния теоретичен поглед на доц. Дарин Тенев върху ненадеждния разказвач, неговата позиция във фикционалния наратив и механизмите на въздействие върху читателя. Разгледани са и различни художествени проявления на ненадежността в киното и литературата. Рецензията на Елица Христова върху филма „Последният дуел“ коментира трудността при разбулването на истината, когато тя е пречупена през няколко различни гледни точки. Гледни точки, които принадлежат на хора в много различни позиции – силни и привилегировани или слаби и заглушени. Продължение на подобни неравенства в съвременността е налице в разказа „Момиче“ на Ямайка Кинкейд, преведен от Венета Костадинчев. Там обаче тяхното влияние се разпростира отвъд стабилния мироглед на зрелия индивид и може да се наблюдава процесът на формиране на личността в тяхно присъствие. Проблемът за изкривяването на действителността през гледната точка е засегнат и в рецензията на Светлозара Пейчинова върху „Момичето от фара“, която интерпретира романа през идеята за маниакалната, нездрава любов, която води до невъзможност за ясен поглед върху реалността. В романа „Остайница“, коментиран от Ралица Тончева, обаче яснотата не е безвъзвратно изгубена. Тя е достигната чрез усилия и от страна на героите, и от страна на читателя. Рецензиите върху „Един от нас лъже“ и „Съвършена смърт“ на Дария Цекова и Андреа Филиповска вече разглеждат не просто неосъзната ненадеждност, но умишлена лъжа, която цели да вплете читателя в мрежите на криминалната интрига.
