„Отново днес“ не е поредната научна фантастика, в която героят се заклещва във времеви цикъл и преживява един и същи ден отново и отново, както може да изглежда от заглавието. И все пак „Отново днес“ е книга, която засяга идеята за невъзможното бягство от времето. Тя е дебютният роман на Мисаки Я-Фитиц, писателка и поетеса, чието творчество става част от англоезичната литература, писана от японци. Я-Фитиц е по-позната на своите читатели с поезията си – през 2016 г. издава първата си стихосбирка Dawn of the Fireflies, последвана от The Summer When the Ants Left (2018) и The Time Before the Stars (2019)[1] – за съжаление, нито една от поетическите ѝ книги не е превеждана на български език. В поезията ѝ правят впечатление фокусът върху природния свят, абсолютното отделяне от обществения живот и силно ограниченото присъствие на човека. На пръв поглед, романът ѝ, издаден през 2022 г. и появил се на български едва тази година (в чудесния превод на Анелия Георгиева), представлява цялостен обрат за творчеството на Я-Фитиц. Въведени са нови теми, а природната тематика, изглежда, е изоставена; топосът се измества от недостъпните за човека природни кътчета към големия град. Тези промени обаче са само на повърхността; в действителност се забелязва тематична линия, прокарана през цялото ѝ творчество, която е по-скоро трансформирана, отколкото прекъсната.
В „Отново днес“ са развити две сюжетни линии – първата проследява една година от живота на пенсионирания водопроводчик Уилям Станфорд, който е част от общност на писатели и поети в Лондон. Романът на Я-Фитиц представя мислите и потапянето в спомени, съпътстващи процеса му на писане, като структурата на „Отново днес“ определено е специфична. Отчасти напомняща на Итало-Калвиновия роман „Ако пътник в зимна нощ“, тя е изградена чрез редуване на глави, свързани с преживяванията на Уилям, и глави от научнофантастичния роман, който той пише. В него се разгръща историята на учен, който пътува във времето, за да извърши експеримент: оперира първобитни хора, така че да промени опорно-двигателния им апарат – действие, което има неочаквани последици. Експериментът на учения води до създаването на два възможни свята, чиито общества са съвършено различни.
Не би бил лишен от смисъл въпросът дали „Отново днес“ не представлява просто два по-кратки романа, събрани в едно книжно тяло, които може би поради причудлива хрумка на авторката или пък поради грешка на издателя са разбъркани. Още първите страници обаче дават категоричен отговор – двете сюжетни линии в произведението на Я-Фитиц са тясно свързани, като взаимно влияят на развитието си. Това става особено ясно, когато Уилям си спомня случка от детството си и под влияние на спомена написва подобна сцена в романа си. Няколко страници по-късно писателят, несъзнателно вдъхновен от собствената си книга, почти изцяло имитира постъпка на главния си герой. Постепенно двете нишки на „Отново днес“ започват да се преплитат, а взаимното влияние, което си оказват, ги вплита в цикъл на неизбежността.
Двете сюжетни линии в романа на Я-Фитиц са свързани и чрез темата за отношението на човека към времето. Този мотив присъства не само в най-скорошното произведение на Я-Фитиц, а е загатнат и в поезията ѝ – пример за това са заглавията на трите ѝ стихосбирки, във всяка една от които има темпорален маркер (dawn, summer, time). Но докато в по-ранните текстове на Я-Фитиц отношението към времето се изразява просто в осъзнатост за него, в последното ѝ произведение това прераства в свръхосъзнатост. Едно от проявленията на това е в началото и в края на всяка глава, където са посочени датата и точният час. Мисълта за протичането на времето се превръща в хиперфиксация и поражда чувство на ирационален страх, като тази хронофобия води до опити да се манипулира времето. Такива опити има и в двата сюжета в романа, като в първия, в частите за Уилям Станфорд, писането представлява акт на съхранение на миналото чрез трансформирането на спомените. То се явява метафора за спиране или забавяне на времевия ход. Именно това превръща писането от възможност в необходимост, като постепенно започва да обхваща всички аспекти от живота на писателя. В останалите части (научнофантастичния роман на Уилям) бунтът се осъществява много по-директно чрез мотива за пътуването във времето – и в този смисъл този опит има по-добри шансове за успех; но в крайна сметка всеки опит се оказва напразен. Самото заглавие също насочва към идеята за нарушаване на нормалния ход на времето. В контекста на романа обаче по-подходящо би било да се интерпретира като израз на желанието да се наруши нормалният ход, а не на осъществяването на това желание.
Важна тема, която се появява в „Отново днес“, е тази за отношението към изкуството и най-вече към създаването му. Присъединявайки се към общността от писатели и поети, Уилям Станфорд търси съмишленици в литературата. За негово разочарование обаче се оказва, че неговите разбирания за писането силно се различават от тези на останалите писатели и поети, които поддържат крайно елитарни идеи. В романа на Я-Фитиц е въведена представата, че писането е естествен за човека начин на изразяване, който може да се постигне чрез връзката с природата. В определен смисъл романът може да се схване и като програмен текст за поетиката на Я-Фитиц, защото идеите на героя във висока степен се отнасят и до нейното собствено творчество. Проблемът за отношението към създаването на изкуство се разгръща допълнително и в пренебрежителното отношение на общността към главния герой заради професията му на водопроводчик, която те схващат като несъвместима с литературата.
Тези различия в разбиранията съвсем естествено водят до социална изолация на героя. Този проблем обаче не възниква с членуването на Уилям в писателската общност, а само е задълбочен по този начин. В действителност отделянето от общността е продължение на по-широкия въпрос за невъзможността на главния герой да установява устойчиви връзки с околните – липсата на други герои, с които писателят да общува повече от веднъж, е добър пример за този проблем, който намира отражение и в собствения роман на Уилям. В него единственият главен герой – ученият, извършващ експеримента – също трудно изгражда сигурни връзки с останалите герои, а единствените успешни са с хора от алтернативния свят, към който той не принадлежи. Така и в произведението на писателя всички социални взаимоотношения са обречени на провал, което рефлектира върху самия Уилям и допълнително задълбочава проблема. Именно тук отново е видно как сюжетът се самоподхранва въпреки пасивността на главния герой и отсъствието на други елементи, които да го задвижат.
Романът е написан в стил, който не натоварва, но без това да редуцира смисъла и качеството. Достъпният изказ във всички части, съчетан с внимание към езика, чудесно уплътнява антиелитарните идеи за изкуството, развити в романа. „Отново днес“ е книга, написана с любов към литературата – от първата до последната страница, и както гласи рубриката, е книга, която бих искала аз да съм написала.
РАЛИЦА ТОНЧЕВА
Мисаки Я-Фитиц, „Отново днес“, прев. от английски Анелия Георгиева, изд. „Фраус“, С., 2025
[1] Съответно „Зората на светулките“, „Лятото, когато мравките си тръгнаха“ и „Времето преди звездите“ (пр.
