Далеч в столицата на мистична Шотландия полицията си има работа с опитни престъпници. „Съвършена смърт“ на Хелън Фийлдс обаче не е просто една криминална история. Престъпленията са само върхът на айсберга, подаващ се над повърхността.
Ава Търнър току-що е получила повишение в главен инспектор и тежката задача да поеме три случая. Смъртта на две жени при необичайни обстоятелства озадачава полицейския екип.
Читателите обаче успяват да видят връзката между двете впоследствие категоризирани убийства. Това се случва благодарение на полупряката реч на незнайния убиец, появяваща се тук и там из страниците. Тези внезапни появи правят историята още по-интересна. Когато имаме толкова близък контакт с извършителя, е възможно да видим начина, по който мисли, а оттам и да предположим защо изобщо прави всичко. По този начин се оформя основната идея в романа – как миналото ни и това, което сме преживели, ни повлиява и ни изгражда като личности.
Ава е натоварена и с още един случай, имащ връзка със скорошното самоубийство на шефа ѝ. Замесен с мафиоти и престъпник, превърнал се в дългогодишен доносник, Джордж Бегби, укриващ огромна сума пари, изобщо не се оказва човекът, за когото са го мислили всички и най-вече Търнър. Оказва се, че никога не можем да познаваме хората истински.
Люк Каланак, пришълец от Франция, е наскоро прехвърлил в екипа на Ава като инспектор полицай от Интерпол. Двамата трябва да намерят доказателства, за да окачествят случаите като убийства, и то бързо.
Колкото и да са симпатични Каланак и Търнър, както и химията помежду им, други двама полицаи от екипа също правят много добро впечатление, а именно Трип и Мънро. Те имат ключова роля в разгадаването на случаите.
Романът показва колко трудна е всъщност полицейската работа. Излагането на риск, напрежението, недостатъчният бюджет за финансиране на разследванията са само част от препъникамъните на професията. Ава осъзнава колко повече отговорности се стоварват върху плещите ѝ с повишението. Въпреки всичко успява да преживее трудностите. Ляга си спокойно, защото знае, че играе в отбора на добрите.
Полицай Мънро е една от многото жени, които изпитват затруднения с това да развият кариерата си заради невинаги коректното отношение към тях. Тук се прокрадва и темата за феминизма – да бъдеш жена в една мъжка професия, да градиш кариера, независимо от препятствията, да балансираш успешно личния и професионалния си живот. Пренасочвайки младата полицайка към собствения си екип, Търнър се опитва да помогне, защото разбира случващото се и дори го е изпитвала на собствен гръб, докато Бегби не ѝ е подал ръка.
Отношенията на Люк с майка му не са особено гладки. Несправедливото обвинение, че Каланак е изнасилил жена, е ябълката на раздора, довела до настоящото положение. Тук отново се вижда как миналото на майката се отразява на изборите, които ще направи в бъдеще. Въпреки това тази сюжетна линия е по-скоро „пълнеж“, отколкото част от главно случващото се в книгата.
Близките на двете жени, намерени мъртви, се сприятеляват с човек, който ги утешава и им помага да продължат напред. Естествено, няма нищо лошо в това, но изпълнените с клишета слова, разменяни помежду им, са трудни за преглъщане. От една страна е незнанието на единия как ще продължи напред, как ще може изобщо да продължи да живее, как се чувства като в затвор, както и самоубийствените мисли, които мъчат съзнанието му. От друга страна е вторият, който уверява отсрещния, че всичко ще бъде наред, че винаги ще бъде насреща, че е много по-силен/по-силна, отколкото си мисли и така нататък.
Тук обаче идва моментът, в който затворих книгата за момент и си казах: „Леле“. С разкритието на убиеца се замислих дали тези изтъркани думи (поне от една страна) не са ключови, за да разберем държанието му.
На едно-две места думите на героите ми напомняха на реплики от училищен мюзикъл по детските телевизионни канали. “Шибаните полицайчета”, казано от главен инспектор под прикритие, звучи по-скоро абсурдно. Това разбира се е повлияно и от превода, тъй като понякога е сложно да се преведе израз от английски език на български така, че да звучи също толкова добре.
„Съвършена смърт“ събира в себе си множество въпроси, свързани с човешкото поведение и междуличностните отношения. Някои черти на романа са в духа на постмодернизма, характерен за голяма част от съвременната литература. Макар и издадена през 2018 г., книгата обсъжда теми, актуални и днес, седем години по-късно. Криминалните случаи са измислени по оригинален начин, а обратите те приканват да разбереш финала, пренебрегвайки клишетата и слабите моменти. А все пак, за да е хубаво едно криминале, трябва да има “интересно” убийство.
Оставям на бъдещите читатели да отгатнат причината за избора на заглавие.
АНДРЕА ФИЛИПОВСКА
Хелън Фийлдс, „Съвършена смърт“, превод от английски Майре Буюклиева, изд. Benitorial, 2025
