Дълъг път извървява преводната традиция в България, докато достигне с дребни стъпки до пълнота в представянето на римския поет Гай Валерий Катул. И все пак от всички антични поети именно към него е засвидетелстван най-голям интерес, чийто апогей беше достигнат в края на миналата година с второто издание на пълния корпус Катулови стихотворения в превод на Яна Букова. Бунтарското начало в поезията на римския автор бавно, но закономерно привлича погледите на преводачите, а оттам и на читателите вече близо 100 години. Първите преводи на отбрани моменти от известното ни от Катул са от Крум Димитров (1927-1928, сп. „Българска реч“). Следват го имена като Борислав Георгиев (1970), Георги Батаклиев (1987), Николина Бакърджиева (1996) и Яна Букова (2009).
Ключов мотив в творчеството на Катул е този за врабчето на неговата любима Лесбия, въведен в корпуса от второто стихотворение. Именно то е пресечната точка между всички български преводи на римския поет, макар да не може да покаже поетическия размах на Катул в пълнота, тъй като в него авторът – съгласно темата и тона на текста – не използва емблематичните за поезията си вулгаризми.
Разглеждайки три от преводите на стихотворението – На Крум Димитров, Борислав Георгиев и Яна Букова – прави впечатление многообразието от форми, които са подбрали преводачите. Най-смел в своята интерпретация е Крум Димитров – стихотворението е предадено с помощта на сонетната форма с всичките ѝ прилежащи формални белези – четиринадесет петостъпни ямба и, разбира се, рима. Постигната е изящна лекота на стиха, с която е подобаващо предадена картината, обрисувана от Катул. Основа на всички негативни отзиви от преводното творчество на Крум Димитров като цяло е употребата на рими в малките форми, които превежда от латински и старогръцки (при епически текстове той не използва рима). Достатъчно е обаче да погледнем само първото четиристишие, за да се убедим в мелодичния характер на стиха – изключително качествен подход да се предадат внушенията на античния текст, като се използват всички налични поетически похвати на епохата: ”Врабец игрив, другар на мойта мила,/ тя цели дни се с тебе весели;/ към теб, гърди и румен лик склонила…“
Промяната в естетическите възприятия на два толкова разлчини периода – преди и след 1944г. – носи нуждата както от преосмисляне, така и от обогатяване на преводите на антични текстове на български. Борислав Георгиев, наред с Георги Батаклиев, е един от водещите преводачи на антична поезия в България през този период. В сборника „Антична поезия“ от 1970г. място намира и разглежданото стихотворение на Катул. Прави впечатление графичното оформление на текста – подобно на белите стихове, характерни за периода. Преводът обаче носи свой характерен ритъм – ямбът не е следван строго, а е обогатен от множеството свръхсхемни ударения, които придават плавната мелодичност на стиха, прилягаща изключително на темата и емоцията на стихотворението: „Врабче,/ на моето момиче нежна радост,/ с което тя играе в скута си…“ и края: „за да разсея черните си скърби/ и да олекне на душата ми“…
В пълния корпус от произведения на Катул второто подобаващо подхваща поредицата от любовните стихове, посветени на Лесбия, веднага след посвещението към историка Конрелий Непот. Преводът на Яна Букова отново с характерна за целия сборник музикалност предава любовните стихове на поета. Още в предговора към изданието е посочено, че няма да се гони съответствие между метриката на оригинала и превода. Това позволява на българския текст да бъде съобразен със съвременните естестически възприятия за стихосложението, без да следва сляпо ритъма, зададен от античния автор. И макар стихът да е свободен, по подходящ наичн са предадени краткостта и насечеността на латинския текст, като преводът придобива ритмика, близка до оригиналната: „Врабченце, занимавка за моята любима,/ с което си играе и в пазвата си крие,/ и пръста си му дава, за да го напада,/ и го предизвиква по-силно да кълве…“
И трите превода са добър показаел за естетическите възприятия на своите епохи, толкова различни помежду си. Крум Димитров по изключителен начин борави със свободата, която дава времевият отсек от близо 2000 години, като пълноценно предава смисъла, загърбвайки ограниченията на античната форма и вдъхвайки живот на античния текст, за да бъде той максимално близък до съвременния му читател. За поетиката му бихме могли да кажем, че е изключително повлияна от символистичната (а защо и да не го сравним по поетическа мощ с Георги Михайлов). Това е причината в отделни моменти от преводаческото му наследство да се наблюдава употреба на редки и остарели думи, несъответстващ на всекидневния език синтаксис. От своя страна, Борислав Георгиев адаптира Катул, показвайки, че не е необходимо добавянето не рима – един феномен, неизвестен на античните – за да бъде постигнато качествено единство между форма и смисъл, без да се пренебрегват особеностите на поезията на изходната култура. Възможността тези два превода да осъществяват диалог и със съвременния читател може да послужи единствено като доказателство за визионерството на техните създатели.
Нашият век също не остава безразличен към новаторксото творчество на Катул – преводът на Яна Букова (претърпял вече две самостоятелни издания) е връхна точка в интерпретациите на римския поет. Освободен от рамките на рима и строга метрика, дава нов и пълен поглед към творчеството на автора, който става емблематична фигура за кръга на неотериците. Заради откровено вулгарните моменти в творчеството на античния поет, чиято комбинация с висок и учен стил доказва отново поетическата дарба на Яна Букова, са показани в най-пълна степен пластове на езика, които не биха намерили иначе място в поетическия изказ. Именно „реформаторското“ начало в поезията на Катул дава възможност на всяко време да го тълкува, предава и черпи идеи от него по различни начини, за което показателни са подходите на тримата преводачи.
БОРИСЛАВ ГЬОЧЕВ
