Игрите на глада са наказание върху окръзите на Панем за бунта им. Всеки един от тях трябва да изпраща ежегодно по една девойка и по един младеж на възраст между дванайсет и осемнайсет години, които да се бият помежду си, докато не остане само един, а той ще бъде провъзгласен за победител в Игрите на глада.
Пискливо от домовете на всеки панемски окръг ще бъдат взети двойно повече деца за юбилейните Петдесети игри на глада. Имат ли някаква злощастна връзка това ужасно събитие и фактът, че откакто се помни, Хеймич Абърнати празнува рождения си ден по същото време, когато се чества Жътвата – окончателната теглилка на два крехки човешки живота, отпращаща завинаги децата си на смърт, особено тези от бедния и неподготвен за битка Окръг 12? Главният герой се опитва да не подскаже на читателя за страха си от евентуалното изпращане на арената – той просто иска да се срещне с момичето си преди привикването им на Жътвата. Когато му е поднесен най-гръмкият празничен подарък – “честта” да чуе името си сред четиримата избрани да се бият за живота си в Игрите на глада, добрякът Хеймич се запътва към съдбата си, за която още не осъзнава, че ще бъде една от причините след години да бъде прекъснат изгревът в деня на Жътвата.
Като второто естествено продължение на оригиналната поредица за “Игрите на глада”, чакано ревностно от читателите, Сюзан Колинс силно желае да удовлетвори исканията на феновете си с тази книга за Игрите на вече познатия ни Хеймич от трилогията. Като юбилейно издание на това гротесково извращение на забавление за подучените и ненаситни хора в Капитола, тазгодишната светлина пада върху специфичното условие за различие в Петдесетите Игри на глада, а именно двойно повече изтеглените юноши и девойки от всеки окръг. Това означава двойно повече алена кръв на едно и също място, двойно повече отронени сълзи от очите на бедните родители. И попадайки на една такава красива арена, заблуждаваща участниците си със своите магически цветове, обаятелни плодове и на пръв поглед невинни животни, в която трябва да се изправи и Хеймич, той влиза с решителна стъпка напред с нещо повече от план да защити своите съюзници и приятели, а може би и да спечели. С поверената си революционна задача той не само се запазва като най-съмнителната фигура в правителството на Капитола досега, ами и оставя фитила на арената, където по някое време ще се качи Катнис, и ще подпали всичко надлъж и нашир.
Сред всичките тези пет книги се запазват едни родове, едни традиции, които трябва да бъдат следвани, и едни тайни, имащи нужда да бъдат разгадани, за да се стигне до финалната битка. В новата история виждаме най-много връзки с останалите четири и ни се иска те да не свършват дотук, защото носят утешително, носталгично чувство за някогашни приятели и врагове, които вече познаваме, и за които винаги сме искали да научим нещо повече. Появяват се стари герои, обясняващи любовта, доверието и жертвоготовността, създадени между тях, за да ни разяснят колко малък може да бъде светът в тази фантасмагорична вселена, а ние можем само да се влюбим в новите отношения, които придава Сюзан Колинс на образите си. Завръща се и едната героиня, отприщила жестокостта на президента Сноу, като тя видно иска не само да събуди спомена за себе си в Панем, ами и да заяви нещо важно на Хеймич.
Сред всичкото това преплитане на стари герои от книгите, никога не оставя на заден фон и причината за написването на книгата – прекрасният Хеймич. Добродушен, осъзнат, забавен, прецизен в действията си, най-големият враг на несправедливостта доказва колко незаслужено той и всички невинни, мили и попарени от живота деца около него попадат в тази брутална театрална постановка, където трябва да се изправят един срещу друг само и само за да угодят на публика от хора с дълбоките си рани. Съжалението и емпатията на читателя буквално стигат своя апогей, разкъсват го дума след дума и неуспешно се опитват да приберат останалите изпокъсани парчета кожа, а те са вече витаещи призраци във въздуха без надежда.
Финалът на книгата пробива всяка защитна стена около човешкото сърце. Измършавял, унизен и завинаги омърсен от видяното и направеното в игрите си, Хеймич Абърнати се завръща у дома, за да се превърне в един вечен мъртвец, потънал в своя ковчег от страдание и алкохол. Всички около него се завърта безмилостно, не му позволява да се спаси от урагана си и за жалост е обречен да се затвори в себе си за следващите двадесет и пет години.
Епилогът на книгата е насочен не само към последиците от всичко, случило се в нея. Донякъде той е и обобщение. Специално в този се съединяват всички красиви призми на книгата, а дългоочакваното завръщане на герои още повече я засилва. Тук се среща благодарността на света към Хеймич за всичко, и за благодарността, която той самият трябва да има към себе си.
“Изгревът в деня на Жътвата” безспорно удовлетворява очакванията на читателя. Освен всяка малка подробност, оцветяваща цялата история, виждаме и един дълбоки черти на решимост, състрадание, милосърдие. И когато авторът допусне притежателят на всички тези черти да се самобичува дълго време, но след това го остави да живее доколкото е възможно по-мирен живот, тогава знаеш, че той заслужава да прочетеш историята му.
АНРИЕТА СЛАВОВА
Сюзан Колинс, „Изгревът в деня на жътвата“, изд. „Екслибрис“, 2025 г.
