Интервюто води: Василена Георгиева
Какво мислите за представянето на античните трагедии на българската сцена?
Мисля, че разцветът на тази дейност тепърва предстои, тъй като комическият и мелодраматическият комуникативни кодове владеят местното театралното поле, което пречи на трагическия потенциал да се развие и разгърне в трагически капацитет. И от двете страни на рампата, или ако щете – на орхестрата, доминират други богове. Дионисовият вулкан обаче гъгне в недрата на душите, а менадите се ослушват за зов. Скоро.
Като режисьор имате ли опит с работа върху оригинална антична трагедия?
Засега нямам нито една постановка по оригинална антична трагедия, тъй като съм прекалено пристрастно и задълбочено привързан към проявите на Дионисовия култ, а в следствие на това и твърде самокритичен. Не мога да си позволя да навляза в зона, към която изпитвам толкова последователно любопитство без да съм уверен, че няма да се наложи да опростявам, превеждам, препредавам и редуцирам феномена до нещо отчасти понятно и смилаемо, до нещо силом заселено в опростителските кодове на съвременната масова комуникация. Но пък бидейки причастен към Дионисовата свита, наблюдавам кой от време навреме се доближава до феномена, а доближаващи се има: Шлееф, Кастелучи, Терзопулос, Фабр, Лоуерс…
Моят театрален път към феномена на Дионисовото театрално действо засега е опосреден. Преди години в „Сънят на Одисей“ в Театрална работилница „Сфумато“ използвах Мюлеровата интерпретация на „Филоктет“ в превод на Иван Станев, като в хоровите части бях добавил текстове на Георги Тенев и Кирил Мерджански, а на финала и едно прочуто стихотворение на Йосиф Бродски. Тогава бях под още прясното и много силно влияние на една особено важна за мен стихосбирка, а именно „Митът за Одисей в новата буколическа поезия“ на моя учител по антична история, поета Кирил Мерджански. Тя улавя трагизма на живота през едно безметежно съзерцание. Това беше попътно на трагиката на „Филоктет“, но в една контрапунктна елегична форма. А инак, някак парадоксално, според собствената ми преценка много повече се приближих до Дионис в „Марат/Сад“ по Петер Вайс.
Ако трябваше да опишете постановката „Сънят на Одисей“ с три думи, кои биха били те?
Ще го направя с думи на Кирил: „Само хляб и любов.“. Четири! Но едната е съюз, така че не съм прекалил.
В каква степен пазарът и пазарното формират вкуса на театралната публика?
Във висока степен. Неопределено висока, но висока.
Вие имате и актьорски опит. Как се чувствахте като актьор?
Под самонаблюдение.
Ако отново влезете в обувките на актьор, кой бихте искали да Ви режисира?
Пол Томас Андерсън
И защо?
За всеки случай.
