Как бихте определили ролята на библиотеките като пространство за неформално образование?
Доколкото наблюдението ми са от Националната библиотека, чийто служител съм пета година, мога да я определя като все по-нарастваща, особено след отминаването на пандемията. Библиотеката е отворена за млада аудитория чрез редица проекти, които изпълнява. В един от тях участвах във връзка с организацията на ателиета по творческо писане за млади хора и можахме да привлечем участници, които бяха загубили прекия си контакт с Библиотеката. Във връзка със съвременната българска литература са събитията за представяне на новоизлезли книги във формата „Писмена“, който се осъществява всеки месец. Предстоящото събитие е свързано със стихосбирката на Дойчин Дойнов „Изгубени в съня“.
На отношенията между кои литературни герои бихте оприличили връзката училище – библиотека?
Интересен въпрос – не бях мислила върху него. Важно да откроим как ще мислим училището, дали като място, на което се получават задължителни знания или като място за търсене на отговори. И дали библиотеката е мястото на допълнителни знания или мястото, което чрез множеството си книги, дава свобода да откриваш нови и нови възможности. Например Едип, един митологичен герой, който реших да превърна в литературен в две свои книги – „Пътят към Тива“ и „Поздрави от Хадес“, какъв ученик би бил той. Той би бил онзи, който не спира да задава въпроси, вероятно би бил малко досаден с постоянното си питане. Той олицетворява жаждата за истина, която понякога води до болезнени открития. Едип не се задоволява с училището, което поставя лесни препятствия. Той се нуждае от училище, чрез което да стигне до същината на нещата. Такова училище е Сфинксът – той поставя предизвикателства, изпитва, проверява дали си достатъчно подготвен, за да те пропусне на следващото равнище – дали да те награди или да ти постави лоша оценка. Нека библиотеката да са Делфийският оракул и Тирезий. И двамата предлагат мъдрост, която да разтълкуваш, да интерпретираш и така да погледнеш към бъдещето.
Одисей пък, друг важен персонаж за българската и световната литература, може да ни покаже поглед към училището като динамика – то се осъществява чрез пътя. Библиотеката би могла да приеме образа на Пенелопа. Тя е статичната мъдрост, която помни и пази. И когато се срещнат, разпознатото знание – Итака – се оцелостява.
Как се е променил интересът на читателите през годините?
Ако питате за моите наблюдения на читателските практики и навици в страната, ще ви разочаровам. Не съм си поставяла за цел такива наблюдения, а служебни такива изследвания не съм правила, но доколкото също съм читател, мога да споделя самонаблюденията си. А те са приучаване към работа с дигитални формати и растящ интерес към аудиокнигите. Дори аз, която се считам за читател, верен на хартиената книга, прибягвам все по-често към слушане на аудиокниги, което е неочаквана промяна в читателските ми предпочитания.
Кои са актуалните предизвикателства пред библиотечна система в България?
Този въпрос е твърде профилиран и за неговия отговор е необходимо дългогодишно изследване в тази област. Ще посоча две от предизвикателствата, които мисля, че ще са задълго актуални – дигитализацията, и другото – изкуственият интелект. Доколкото зная Варненската библиотека използва чатбот.
Как си представяте библиотеките и читателите на бъдещето?
Говорейки за дигитализация и изкуствен интелект, вероятно е да мислим за четене все по-отдалечено и все по-несвързано с конкретна физическа читалня, в която да се осъществява. Но в същото време е важно библиотеките да запазят своята роля като място на срещи и разговори, като места за обмен на знание, защото библиотеката не е склад или архив, или поне не би трябвало да се разбира по този начин, а като мост и среща на поколения, езици, култури. Самият досег с ръкопис, документ, артефакт дава знание от друг порядък, както посещението на археологически разкопки – докосваш се до миналото. Хартията от другото време е като машина на времето. Чрез нея преминаваш през вековете. Едно дигитално копие не е същото, колкото и високо да е качеството му, не отваря този времеви портал.
Способен ли е съвременният читател да извърви „пътя към Тива“?
Това е съдбата на всеки читател, ако гледаме на Тива като наградата, която читателят ще получи след знанието от училището – Сфинкс, и библиотеката – Делфийския оракул и Тирезий. Въпросът е какво да правим с Тива като я получим, освен да се надяваме, че сме готови за предизвикателството и отговорността на Тива. Знанието, както се казва, носи и тъга.
Вие пишете за антични богове и герои. Ако имахте възможността да го направите, кои книги бихте им препоръчали?
Нека продължим с Едип, някак този разговор се върти около него. Бих му препоръчала една моя много любима книга – „Слепота“ от Жозе Сарамаго. А на Сфинкс, този чудесен персонаж загадка, може би ще му хареса „Името на розата“ от Умберто Еко. Но мисля, че и Едип би я прочел, така че могат да си направят читателски клуб и да я обсъждат – тук има зигзази, изпитания, лабиринти, които и двамата могат да разберат. На Одисей предлагам да му дадем „Одисей“ на Джойс, но не мога да предположа как ще я възприеме.
