- Сулпиция
Споменавайки, че тя е единствената достигнала до нас жена поетеса, ще станат неизбежни сраваненията със Сафо. Всъщност и за двете не знаем почти нищо. Сулпиция твори през I в. Пр. Хр., като до нас са достигнали само 6 от нейните кратки елегии – всички посветени на нейния любим Церинт (вероятно фиктивна фигура, както при Катул и Проперций). Част е от литературния кръг на Марк Валерий Месала Корвин, неин чичо, към който принадлежат и автори като Тибул и Овидий.
I елегия
Най-сетне дойде любовта,
Която ще бъде срамно да крия
Повече, отколкото да я инак разкрия.
Китерида, дочула моите Камени,
Него доведе, на мойто сърце го положи.
Обещанието Венера изпълни, сега нека
Разказва за моето щастие вечно,
Ако някой свое така и си няма.
Да доверя нищо така и не исках
На дървени таблички, дето
Ще бъдат видяни от толкова други,
Преди да достигнат до моя любим.
Но е приятно да се греши и горчиво –
Да крием лицата си в страх от мълви.
И достойна съм, след като ходя
С честен мъж рамо до рамо.
Превод: Марина Попова
I елегия
И ето накрая и мен любовта ме сполита: а по ще е грешно
Да скрия за нея, наместо на друг да разкрия. Измолиха мойте Камени Венера:
Доведе при мен тя любимия и на мойто сърце го положи.
Така си изпълни обета: и нека сега да разкаже
На всички нещастни за моята радост безкрайна.
Не исках да пиша на дървени плочки от страх писмената
До друг да не стигнат, преди да ги вземе в ръцете си
Моят любим; но така ми е сладък грехът
И така ми горчи да се крием от страх от зловредни мълви:
Аз знам, че достойна оставам, стоя ли до мъж благонравен.
Превод: Борислав Гьочев
- Анакреонт
По стара традиция за самия автор не се знае почти нищо освен историческите сведения за времето му в обкръженията на двама владетели – Поликрат на о-в Самос и Хипарх в Атина – както и пребиваването му в колонията Абдера в Тракия. Живее между VI и Vв. Пр. Хр. До нас са достигнали отделни фрагменти от неговото творчество. Те са най-често под формата на монодична лирика на йонийски диалект и се отнасят до теми като любов и пирове.
Ветровития бунт не разбирам;
От едната страна се търкаля вълната,
От другата – друга, а ние
С черния кораб се носим в средата,
Изтерзани, страдалци на страшната буря.
А палубата бе завладяна от пяна,
Платното пък вече напълно прозира –
От него висящи са дрипи огромни.
Превод: Марина Попова
Защо се бунтуват сега ветровете?
Вълни се въздигат
И почва се битка,
В която въвличат и нашият кораб.
Със грохот вълни о нас се разбиват,
Платното прилича вече на дрипа,
Превзема ни трюма морската пяна –
Така ни сломява страшната буря.
Превод: Борислав Гьочев
- Анакреонтически песни
Carmina Anacreontea е сборник с текстове (около 60) по подражание на поета Анакреонт. Фокусира се върху същите теми. Често за тяхното разгръщане се използват хапливите ямби.
Един ден в розата Ерос
Не зърна заспала пчела,
А на свой ред ожили го тя.
И с пръстчето си наранено,
Оплаквайки свойта ръка,
Избяга, летейки,
И на Киприда, красивата,
Каза така:
„Погубен съм, майко,
Погубен съм аз и умирам,
Ожили ме мъничка змия.
С крила е и нея селякът
Нарича проклета пчела!“
А тя му отвърна:
„Ако толкова страдаш от жило
На малка пчела, помисли му,
Еросе, колко се мъчат онези,
Получили твойта стрела.“
Превод: Марина Попова
Ерос боднат бе
От жило на пчела
Във роза скрита.
И с пръстче болно,
С вопъл жален
Към Афродита се завтече
И скръбен вой нададе:
„Мале, мила майко,
Така ще си умра:
Змия крилата, малка,
Селяните я зоват пчела,
Със жило ме прободе!“,
А тя към него се обърна:
„Ах, боли те само от пчела,
Но как ли страдат тези,
Що улучваш със стрела?“
Превод: Борислав Гьочев
- Анакреонт 44
Посребрени са вече мойте коси
Изброяват край челото бели бели
Изтощи ме невръстност живителна вече ще мра
С все сила пристъпва смъртта
Зъбите гният – уста старина
Безумен е страхът от смъртта.
Превод: Рада Вазова
