Поезия: преводи на Сулпиция и Анакреонт

  • Сулпиция

    Споменавайки, че тя е единствената достигнала до нас жена поетеса, ще станат неизбежни сраваненията със Сафо. Всъщност и за двете не знаем почти нищо. Сулпиция твори през I в. Пр. Хр., като до нас са достигнали само 6 от нейните кратки елегии – всички посветени на нейния любим Церинт (вероятно фиктивна фигура, както при Катул и Проперций). Част е от литературния кръг на Марк Валерий Месала Корвин, неин чичо, към който принадлежат и автори като Тибул  и Овидий.

    I елегия
    Най-сетне дойде любовта,
    Която ще бъде срамно да крия
    Повече, отколкото да я инак разкрия.
    Китерида, дочула моите Камени,
    Него доведе, на мойто сърце го положи.
    Обещанието Венера изпълни, сега нека 
    Разказва за моето щастие вечно,
    Ако някой свое така и си няма.
    Да доверя нищо така и не исках
    На дървени таблички, дето
    Ще бъдат видяни от толкова други,
    Преди да достигнат до моя любим.
    Но е приятно да се греши и горчиво –
    Да крием лицата си в страх от мълви.
    И достойна съм, след като ходя
    С честен мъж рамо до рамо.
    Превод: Марина Попова

    I елегия
    И ето накрая и мен любовта ме сполита: а по ще е грешно
    Да скрия за нея, наместо на друг да разкрия. Измолиха мойте Камени Венера:
    Доведе при мен тя любимия и на мойто сърце го положи.
    Така си изпълни обета: и нека сега да разкаже
    На всички нещастни за моята радост безкрайна.
    Не исках да пиша на дървени плочки от страх писмената
    До друг да не стигнат, преди да ги вземе в ръцете си
    Моят любим; но така ми е сладък грехът
    И така ми горчи да се крием от страх от зловредни мълви:
    Аз знам, че достойна оставам, стоя ли до мъж благонравен.
    Превод: Борислав Гьочев

    • Анакреонт

    По стара традиция за самия автор не се знае почти нищо освен историческите сведения за времето му в обкръженията на двама владетели – Поликрат на о-в Самос и Хипарх в Атина – както и пребиваването му в колонията Абдера в Тракия. Живее между VI и Vв. Пр. Хр. До нас са достигнали отделни фрагменти от неговото творчество. Те са най-често под формата на монодична лирика на йонийски диалект и се отнасят до теми като любов и пирове.

    Ветровития бунт не разбирам;
    От едната страна се търкаля вълната,
    От другата – друга, а ние
    С черния кораб се носим в средата,
    Изтерзани, страдалци на страшната буря.
    А палубата бе завладяна от пяна,
    Платното пък вече напълно прозира –
    От него висящи са дрипи огромни.
    Превод: Марина Попова

    Защо се бунтуват сега ветровете?
    Вълни се въздигат
    И почва се битка,
    В която въвличат и нашият кораб.
    Със грохот вълни о нас се разбиват,
    Платното прилича вече на дрипа,
    Превзема ни трюма морската пяна –
    Така ни сломява страшната буря.
    Превод: Борислав Гьочев

    • Анакреонтически песни

    Carmina Anacreontea е сборник с текстове (около 60) по подражание на поета Анакреонт. Фокусира се върху същите теми. Често за тяхното разгръщане се използват хапливите ямби.

    Един ден в розата Ерос
    Не зърна заспала пчела,
    А на свой ред ожили го тя.
    И с пръстчето си наранено,
    Оплаквайки свойта ръка,
    Избяга, летейки,
    И на Киприда, красивата,
    Каза така:
    „Погубен съм, майко,
    Погубен съм аз и умирам,
    Ожили ме мъничка змия.
    С крила е и нея селякът
    Нарича проклета пчела!“
    А тя му отвърна:
    „Ако толкова страдаш от жило
    На малка пчела, помисли му,
    Еросе, колко се мъчат онези,
    Получили твойта стрела.“
    Превод: Марина Попова

    Ерос боднат бе
    От жило на пчела
    Във роза скрита.
    И с пръстче болно,
    С вопъл жален
    Към Афродита се завтече
    И скръбен вой нададе:
    „Мале, мила майко,
    Така ще си умра:
    Змия крилата, малка,
    Селяните я зоват пчела,
    Със жило ме прободе!“,
    А тя към него се обърна:
    „Ах, боли те само от пчела,
    Но как ли страдат тези,
    Що улучваш със стрела?“
    Превод: Борислав Гьочев

    • Анакреонт 44

    Посребрени са вече мойте коси
    Изброяват край челото бели бели
    Изтощи ме невръстност живителна вече ще мра
    С все сила пристъпва смъртта
    Зъбите гният – уста старина
    Безумен е страхът от смъртта.
    Превод: Рада Вазова

    Вашият коментар