Публиката търси историята на Пепеляшка отново и отново. Така с годините тя е адаптирана по най-различни начини – като анимация на Дисни, редица тийнейджърски филми и сериали или по-зрялата, но все така оптимистична интерпретация в „Хубава жена“. Макар и в „Анора“ да се наблюдава подобен сюжет, филмът на Шон Бейкър напълно преобръща обичайните послания за надеждата, добротата и любовта, които поставят класовите различия между хората на заден план. Той представя далеч по-мрачна, но и по-вероятна история за непреодолимите граници, бедността и безсилието пред властта.
Филмът се отличава със забележителна кинематография, която успява да създаде атмосфера в пълен унисон с преживяванията на героите и техните емоции. Първият пример за това е виден още с началните кадри на филма, които въвеждат зрителя в работата на Анора (която работи под псевдонима Ани) и клуба, в който тя танцува. Превъзбудено и леко задушаващо усещане се създава от неоновите светлини, тежките орнаментни мебели и редуването в техниките на заснемане между камера, която се движи заедно с Ани, и статична такава, позиционирана, сякаш тайно наблюдава общуването на Ани с клиентите ѝ през открехната врата.
В същия клуб започва и същинският сюжет на филма, когато Ани е изпратена да обслужва Иван, сина на руски олигарх, пожелал стриптизьорка, която знае руски. Скоро след тяхното запознанство привидно се осъществява сюжетът за Пепеляшка. Любовната им история обаче не се развива в бална зала на фона на So This is Love на Айлин Уудс, а в дискотеки във Вегас и частни самолети, озвучени от басови рап парчета за секс и пачки пари. Това е и един от първите знаци за транзакционалността на техните отношения, дори след като се женят и вече поне формално Иван не плаща за връзката си с Анора. Истината е обаче, че скалъпеният брак във Вегас не може да промени нищо между тях. Ани иска три карата, Иван ѝ дава четири, а тя му предлага секс и фантазията, че е свободен. Но той не е. Светът и отношенията им са възможни единствено заради парите от родителите на Иван и следователно са подвластни изцяло на семейството му. Анора обаче все пак има надежда за просъществуването на брака им и дори иска да се запознае с майката и бащата на Иван, защото в очите на една американка бедността и професията ѝ не я правят по-малко достойна за него. Но когато родителите на Ваня разбират за женитбата, става ясно, че за тях, а и за едно силно закостеняло и патриархално общество като руското няма по-голям възможен срам от момиче като нея.
При заплахата за тяхното завръщане се разкрива нова страна на Иван, като той изоставя Анора, за да избяга от мъжете, пратени от родителите му с цел бракът да бъде анулиран. В този момент се проявява влиянието на лекомисления му начин на живот върху личността му. Иван, имал всичко през целия си живот, е неспособен да поеме отговорност за действията си или да се бори, за да защити решенията си, защото не те го интересуват в действителност. Той търси път единствено към хедонистко наслаждение и ако Ани досега е била начин да го получава, то вече е пречка за него. Именно ефектите на социалното и икономическото положение върху героите са централни за техните решения и действия. Анора се чувства измамена и отчаяна и е принудена да се впусне в търсене на Иван заедно с пратениците на родителите му – Сорос и Гарник, братя арменски бандити, и Игор, беден руски емигрант, който е назначен от арменците за допълнителна физическа сила.
Търсенето на Ваня трансформира филма във фарсова комедия, в която тримата мъже и Анора трябва да намерят начин да си съдействат въпреки ненавистта си един към друг. В тази част музиката утихва, остават само шумът на нощния Ню Йорк и ядните крясъци към света на четиримата, издирващи Иван. С виковете на героите един през друг се създава абсолютен хаос, който отразява обърканото състояние на Ани и въвлича зрителя още по-дълбоко в абсурда на ситуацията ѝ. В тази част на филма започват да личат особеностите на отношенията между Анора и Игор. И двамата са свикнали да се намират на дъното на социалната йерархия. За разлика от Ани, която мисли, че най-накрая е успяла да се издигне и се опитва да защити новопридобитата си позиция, Игор осъзнава, че нито тя, нито той ще намери път нагоре. Той разбира позицията ѝ и показва емпатия към нея – дава ѝ шал в студената нюйоркска нощ, опитва се да говори с нея, но тя напълно го отхвърля. Тя не просто отказва добрината му обаче, тя отказва да признае причината за неговото съчувствие, а именно класовата солидарност, която той изпитва.
Развръзката на филма започва с намирането на Иван и последващата среща с родителите му, като тя отново изменя атмосферата, като я прави далеч по-напрегната и драматична. Надеждите на Анора, че би могла да спаси брака си, са окончателно разбити, когато Иван покорно се подчинява на родителите си. Позволено ѝ е да остане още един ден в имението на семейство Захарови, а после Игор трябва да я върне към стария ѝ дом и живот. На сутринта тя гледа през прозореца и вижда единствено непрогледна снежна буря, която влиза в контраст с обнадеждените красиви пейзажи от началото на филма. Последната сцена в колата на Игор изобразява емоционалния крах на Анора, нейното разбиране за света и отношенията между хората. Стъклената пантофка е пръсната, а парчетата бавно се ронят от очите ѝ.
ВЕНЕТА КОСТАДИНЧЕВ
Шон Бейкър, „Анора“, 2024
