Интервюиращи: Венета Костадинчев и Ралица Тончева
1. Представете ни предстоящата книга „Седни и виж“, чието издаване подготвяте от „Жанет 45“.
„Седни и виж“ е малък по обем роман, или малко по-дълга новела – както ви харесва. Едно украинско семейство – майка и баща, двете им дъщерички (едната на 14, другата на 5), заедно с техните баба и дядо – се опитва да напусне зоната на бойните действия и да се спаси. Около тях е ужас и ад – ракетни обстрели, военни блокпостове, уплашени хора, огромни колони от автомобили, задръстили се по пътищата, вятър и студ, хаос и тревога. Действието се развива в самото начало на руската военна агресия срещу Украйна. Разказва 14-годишното момиче Марта, като нейният разказ е предложен през майсторски монтирана сюрреалистична бленда. И е ужасен по начина, по който е реален кошмарът около нея и семейството ѝ.
2. Кореспондирате ли с авторите на „Седни и виж“?
Авторите на книгата са на пръв поглед двама – Андрей Булбенко и Марта Кайдановская. Кои са обаче те, кой стои зад тях, ние не знаем и няма как да разберем. Затова пък можем да разсъждаваме върху логиката на тези псевдоними, прикриващи автора или авторите, стоящи зад тях.
Ето например името Марта Кайдановская ни отпраща към творчеството на съветските писатели фантасти братя Стругацки и филма на Андрей Тарковски „Сталкер“ (1979), заснет по мотиви от знаменитата им повест „Пикник край пътя“. Там Кайдановски е фамилията на съветския актьор, изиграл главната роля в „Сталкер“ – Александър Кайдановски. Читателите на Стругацки и феновете на филма веднага ще се досетят къде е номерът: дъщерята на главния герой се казва Мартѝшка, умалително от Марта („мартишка“ е и вид малка маймунка – обстоятелство, подсилващо някои характерови специфики на героинята – своенравност, непредсказуемост, игровитост). Излиза, че „авторката“ Марта Кайдановская е един вид дъщерята на сталкера („сталкер“ – човек, изследващ изоставени и опасни за живота територии, но също така и натрапник), а ние четем нейния дневник. „Седни и виж“ в известен смисъл е описание на „Зоната“ от знаменития роман на Стругацки („зоната“ – мястото, където е паднал извънземен метеорит, поради което в нея се случват аномалии, в резултат на които изчезват хора.) Виждате ли колко е засукано? И загадъчно.
Играта с второто „авторово“ име – Андрей Булбенко – също е интересна. В него някои читатели доловиха препратки към Гогол и неговата известна повест „Тарас Булба“. Булбенко — Булба, Андрей — Андрий, сина на Тарас, предателя. Такава асоциативна връзка изглежда леко пренатегната, но е важно и това, че писателят Булбенко, като герой в романа, е в ролята на посредник между Марта и читателите, при това ненадежден посредник разказвач: той обърква листовете с нейните записки, не може да ги подреди правилно, някои даже редактира, като самоволно премахва части от тях. Фигурата му нарочно е създадена не съвсем ясна, като че ли през цялото време той се крие в сянка. Обаче освен очевидните пресечни точки със „Сталкер“, името на книгата „Седни и виж“ е разпознаваема препратка и към един от най-страшните съветски филми за Втората световна война – „Иди и виж“ (1985). Този филм на режисьора Елем Климов е даже и в сценарно сходство с книгата: и в двете произведения имаме деца на война.
Образът на Марта в „Седни и виж“ е изписан с филигранна точност. Стилистиката, особенностите на речта, възприятието на света и случващото се, характерът на момичето с цялата му ръбатост, упоритост, непослушание и едновременно с потребността му от любов и внимание на близките — това всичко е разгърнато толкова точно, че веднага си личи ръката на писател майстор, защото такава стилизация не е по силите на 14-годишно дете. Може да се окаже, че даже нямаме творчески тандем, а книгата е написана от един-единствен човек. И този човек е голям и талантлив писател, но ние засега не знаем кой е той. Мистификация. Затова няма как да кореспондираме с авторите/автора на тази чудесна книга, която предстои да излезе на български през есента на 2025 с логото на издателство „Жанет 45“ и в превод от руски на Ива Руснакова и моя милост – напълно реален, а не мистификационен преводачески тандем.
3. Как предполагате, че мистификацията ще повлияе на читателското възприятие и продажбите на „Седни и виж“?
Когато като издател предлагаш на пазара художествен текст, който си обикнал, на първо място мислиш не за продажбите, а за други, далеч по-стойностни неща. Мислиш за това до какви читатели ще достигне текстът, ще успееш ли правилно да го маркетираш, тоест ще достигне ли до правилните читатели, как те ще го прочетат (и ще го прочетат ли?), как ще го разберат, дали ще го заобичат и те с тази силна любов, с която си го заобичал ти, дали текстът ще промени или препотвърди поне с мъничко представите им за света и за случващите се в него ужасни неща и т.н. Това са въпроси, които ме вълнуват на първо място, а не колко копия ще продадем и какви суми ще влязат в сметките ни. Ако романът „Седни и виж“ бъде разпознат като ярък, убедителен и въздействащ, какъвто той според мен и моите колеги несъмнено е, тогава няма особено значение кой е реалният му автор. В този смисъл мистификацията не е пречка пред читателските рецепции, нито пред читателското въображение и емпатия.
4. По какви канали е възможно разпространението на книги като „Седни и виж“, чието издаване в Русия е ограничено от репресивни политики? В кои части на обществото това разпространение е от най-голяма нужда?
В Русия този роман през 2023 година се продаваше свободно, макар и само в продължение на няколко месеца. (Заб. Книгата в Русия излиза от печат в края на 2022 с логото на издателство „Самокат“.) Със затягането на регулаторния пресинг книгата изчезна от книжарниците и електронните маркетплейси. Как стига до руските си читатели ли? Ами чрез обмен на файлове, а също така след закупуване в чужбина и пренасяне през граница (ако говорим за хартиени копия); възможно е да се продава физически все още и в някои московски и санктпетербургски книжарници, защото не ми е известно да е включена в забранителните списъци. Ограниченията в разпространението на такива книги в Русия са по-скоро резултат на търговска предпазливост и самоограничения от страна на книжарите. Но знам и за места на смелостта и съвестта, където тя се продава, макар и „на тъмно“, или както се казваше навремето – „под щанда“.
5. Чрез какви методи и какви политики се реализира систематичната репресия върху литературното пространство в Русия?
До книжарници и библиотеки се разпращат списъци със забранени от ресорните руски институции автори и заглавия. Тези забрани се отнасят най-вече до художествени текстове, включващи частично или цялостно т.нар. пропаганда на нетрадиционни сексуални ценности (куиър текстове преди всичко), както и книги с т.нар. екстремистко съдържание. (Под тази втората квалификация попадат текстове с много широк тематичен и фабулен спектър.) Властите се стремят да избягват пряката цензура, като предоставят отговорността за оценка на риска на самите книгоразпространители и издатели. Но от това цензурата не става по-малко жестока, даже напротив – тя се обръща в самоцензура, което е още по-перфиден и жесток вариант на ограничение: когато не смееш да бъдеш свободен в себеизразяването си, защото те е страх с професионалната си дейност да не предизвикаш репресивната полиция и прокуратура срещу колегите си, семейството си и самия себе си.
В ход са тежки репресии и натиск срещу свободомислещи литературни хора – писатели, литературни критици, драматурзи, публицисти и прочие. С осъдителни присъди вече са известните писатели Дмитрий Глуховски и Михаил Зигар (руски съдебни състави им дадоха задочно по осем години затвор), Борис Акунин (осъден също задочно на 14 години затвор), драматургът Светлане Петрийчук – тя, заедно с театралната режисьорка Женя Беркович, реално излежават шестгодишните си присъди в руски затвори и т.н. В края на м. май т.г. бяха арестувани 11 служители на най-голямото руско издателство „Ексмо“. През същия месец санктпетербургският съд наложи огромна глоба на любима моя книжарница – „Подписные издания“, и издаде разпореждане тя да бъде затворена за три месеца. За какво? За това, че е продавала книги на починалата преди повече от двайсет години американска писателка и есеистка Сюзън Зонтаг и на британската писателка Оливия Ланг. Издаденото предписание е било за общо 48 заглавия – да бъдат свалени от продажба.
